Най-старото българско кино "Влайкова" влезе в XXI век
Най-старият действащ киносалон у нас се намира на улица " Иван Асен II " в София и е на съвсем 100 години. Кино „ Влайкова ” е издигнато със лични средства и на личен терен от Мария Влайкова - третата брачна половинка на Тодор Влайков, българска учителка и дарителка. Ето какво написа тя в наследството си от февруари 1926 година: " Големият триумф на кинематографа – рационално организиран и следен, който може освен да достави висша естетическа приятност, само че може да служи за образование на младото потомство и на народа, зароди у мене концепцията помощта, която имах предпочитание да окажа на театралното дело у нас, а посредством туй и на националната култура, да се свърже със основаването на един народновъзпитателен кинематограф. "
За страдание Влайкова умира няколко месеца след завършването на градежа, на 31 декември 1926-а, само че с помощта на нея през 2020 година това е единственият квартален киносалон у нас, оживял от превратностите на времето, промяната на политическите системи, приватизацията, дигитализацията и даже ковид.
Вече 94 години киното не е спирало да работи, като се изключи къс интервал през Втората международна война, когато изгаря в бомбардировките над София (тогавашният наемател Стилян Георгиев го възвръща със лични средства единствено в границите на шест месеца.) Второто му прекъсване беше в интервала март-май 2020 година поради пандемията.
През 1949 година постройката е отдадена за постоянно прилагане на Народно читалище „ Антон Страшимиров - 1926 “ в осъществяване на волята, изразена в наследството на Мария Влайкова. Любопитен факт е, че сред 1968 година до 1971 година киносалонът е прекръстен на „ Айзенщайн “ (в чест на руския режисьор и кинотеоретик) и е филмотечно кино, само че след настояване на съкварталците и обществеността през 1971 година възстановява истинското си име.
От историята дотук заключаваме, че " Влайкова " е идея, която заслужава поддръжка и в която водещото не е единствено и само облагата. На това разчиташе и новата акция на киното, която за 8 месеца съумя да събере средства за закупуване на нов цифров прожекционен уред. От 2014 година " Влайкова " не бе в положение да прожектира настоящите филми в положително качество и тон, защото има само лентов прожекционен уред. Прожекциите допреди дни вървяха през дребен блу-рей плейър за домашно видео.
" Дигитализирането от ден на ден навлизаше в киното и процесът с прожекции ставаше все по тежък и все по-труден. Прожектирахме малко заглавия. Силно гледаемите заглавия не стигаха до нас ", споделя Цветелина Сярова, секретар на читалище " Антон Страшимиров-1926 ". " Ограниченият кино репертоар не бил единственият проблем. Качеството на звука и картината също търпели рецензии. " Имаше моменти феновете да кажат - може ли да ни пуснете звука или картината спря. Получаваше се доста неудобно ", споделят от киното.
Единственото допустимо решение било покупката на модерна прожекционна машина, само че за нея нямало пари. Това принудило чиновниците да потърсят помощ. Дарителската акция продължава 8 месеца и през това време се събират над 70 000 лева. По-голямата част от тях са вложени в модерна DCP прожекционна машина, а останалите - в нов 3D екран.
В спасяването на най-старото настоящо кино у нас се включват над 350 донори от страната и чужбина. " Чудото стана. Над 350 души участваха. Всеки даде кой колкото може. Събраната сума надвишава с малко 73 хиляди лв.. С тези пари купихме цифровата машина, без която киното постепенно, само че несъмнено изпадаше в кома. Вече можем да демонстрираме всички филми, които влизат в България, и то в извънредно качество “, споделя режисьорът Олег Ковачев, който е и ръководител на читалищното настоятелство. " Имаше изложения, имаше концерти благотворителни - джаз концерти, оперни, идваха хора и пускаха стотинки в нашата каса във фоайето. Беше доста вълнуващо. Най-много изискуем на една дама, която желае да остане анонимна - тя подари 10 000 лв. ".
Имената на донорите ще останат вечно на стената във " Влайкова ", а на 10 октомври от 18 ч. всички те са поканени в залата на киното на специфична благодарствена прожекция. На зова за помощ откликнаха и доста български актьори, които поддържаха със своите лица и гласове кампанията - измежду тях са режисьорите Теди Москов, Явор Гърдев, Виктор Божинов, актьорите Руси Чанев, Стоян Алексиев, Валентин Ганев, Юлиян Вергов, Стефан Денолюбов, Мая Новоселска, Стефка Янорова, музикантите Васко Кръпката, Иван Лечев, Веско Пантелеев Ешкенази, Стефан Вълдобрев и доста други.
А с цифровия прожекционен апарат най-старото софийско кино започва нова страница от своята дълга история. В момента там се прожектират както настоящите шлагери " Тенет " и " Мулан ", по този начин и фестивален репертоар от започващия " София филм фест - Есен ".
А с цифровия прожекционен апарат най-старото софийско кино започва нова страница от своята дълга история. В момента там се прожектират както настоящите шлагери " Тенет " и " Мулан ", по този начин и фестивален репертоар от започващия " София филм фест - Есен ".
----
П.П. У нас можеше да има и по-старо работещо кино, в действителност едно от най-старите в Европа и света - " Модерен спектакъл " (познато и като " Цанко Церковски " ). То работи без спиране от 4 януари 1908 г. до 2003 година, когато приватизацията захлопна вратите му вечно. И през днешния ден постройката, превърната в един от първите български киносалони от италианеца Карло Вакаро и арх. Димитър Начев, стои и се руши на бул. " Мария Луиза " като знак на безстопанствеността и безхаберието ни.
За страдание Влайкова умира няколко месеца след завършването на градежа, на 31 декември 1926-а, само че с помощта на нея през 2020 година това е единственият квартален киносалон у нас, оживял от превратностите на времето, промяната на политическите системи, приватизацията, дигитализацията и даже ковид.
Вече 94 години киното не е спирало да работи, като се изключи къс интервал през Втората международна война, когато изгаря в бомбардировките над София (тогавашният наемател Стилян Георгиев го възвръща със лични средства единствено в границите на шест месеца.) Второто му прекъсване беше в интервала март-май 2020 година поради пандемията.
През 1949 година постройката е отдадена за постоянно прилагане на Народно читалище „ Антон Страшимиров - 1926 “ в осъществяване на волята, изразена в наследството на Мария Влайкова. Любопитен факт е, че сред 1968 година до 1971 година киносалонът е прекръстен на „ Айзенщайн “ (в чест на руския режисьор и кинотеоретик) и е филмотечно кино, само че след настояване на съкварталците и обществеността през 1971 година възстановява истинското си име.
От историята дотук заключаваме, че " Влайкова " е идея, която заслужава поддръжка и в която водещото не е единствено и само облагата. На това разчиташе и новата акция на киното, която за 8 месеца съумя да събере средства за закупуване на нов цифров прожекционен уред. От 2014 година " Влайкова " не бе в положение да прожектира настоящите филми в положително качество и тон, защото има само лентов прожекционен уред. Прожекциите допреди дни вървяха през дребен блу-рей плейър за домашно видео.
" Дигитализирането от ден на ден навлизаше в киното и процесът с прожекции ставаше все по тежък и все по-труден. Прожектирахме малко заглавия. Силно гледаемите заглавия не стигаха до нас ", споделя Цветелина Сярова, секретар на читалище " Антон Страшимиров-1926 ". " Ограниченият кино репертоар не бил единственият проблем. Качеството на звука и картината също търпели рецензии. " Имаше моменти феновете да кажат - може ли да ни пуснете звука или картината спря. Получаваше се доста неудобно ", споделят от киното.
Единственото допустимо решение било покупката на модерна прожекционна машина, само че за нея нямало пари. Това принудило чиновниците да потърсят помощ. Дарителската акция продължава 8 месеца и през това време се събират над 70 000 лева. По-голямата част от тях са вложени в модерна DCP прожекционна машина, а останалите - в нов 3D екран.
В спасяването на най-старото настоящо кино у нас се включват над 350 донори от страната и чужбина. " Чудото стана. Над 350 души участваха. Всеки даде кой колкото може. Събраната сума надвишава с малко 73 хиляди лв.. С тези пари купихме цифровата машина, без която киното постепенно, само че несъмнено изпадаше в кома. Вече можем да демонстрираме всички филми, които влизат в България, и то в извънредно качество “, споделя режисьорът Олег Ковачев, който е и ръководител на читалищното настоятелство. " Имаше изложения, имаше концерти благотворителни - джаз концерти, оперни, идваха хора и пускаха стотинки в нашата каса във фоайето. Беше доста вълнуващо. Най-много изискуем на една дама, която желае да остане анонимна - тя подари 10 000 лв. ".
Имената на донорите ще останат вечно на стената във " Влайкова ", а на 10 октомври от 18 ч. всички те са поканени в залата на киното на специфична благодарствена прожекция. На зова за помощ откликнаха и доста български актьори, които поддържаха със своите лица и гласове кампанията - измежду тях са режисьорите Теди Москов, Явор Гърдев, Виктор Божинов, актьорите Руси Чанев, Стоян Алексиев, Валентин Ганев, Юлиян Вергов, Стефан Денолюбов, Мая Новоселска, Стефка Янорова, музикантите Васко Кръпката, Иван Лечев, Веско Пантелеев Ешкенази, Стефан Вълдобрев и доста други.
А с цифровия прожекционен апарат най-старото софийско кино започва нова страница от своята дълга история. В момента там се прожектират както настоящите шлагери " Тенет " и " Мулан ", по този начин и фестивален репертоар от започващия " София филм фест - Есен ".
А с цифровия прожекционен апарат най-старото софийско кино започва нова страница от своята дълга история. В момента там се прожектират както настоящите шлагери " Тенет " и " Мулан ", по този начин и фестивален репертоар от започващия " София филм фест - Есен ".
----
П.П. У нас можеше да има и по-старо работещо кино, в действителност едно от най-старите в Европа и света - " Модерен спектакъл " (познато и като " Цанко Церковски " ). То работи без спиране от 4 януари 1908 г. до 2003 година, когато приватизацията захлопна вратите му вечно. И през днешния ден постройката, превърната в един от първите български киносалони от италианеца Карло Вакаро и арх. Димитър Начев, стои и се руши на бул. " Мария Луиза " като знак на безстопанствеността и безхаберието ни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ